Когато си от всичко уморен,
когато ти е тежко на душата,
когато си на мъката си в плен
и не те държат дори краката.
Когато си затънал в нищета
и искаш да крещиш, и да не спираш,
когато ти е все едно… Така…
Когато мислиш всъщност, че умираш.
Тогава си спомни за своя път,
за своите мечти, за свободата,
за старите успехи, за смехът…
За цялата прекрасност на душата.
Тогава усмихни се – хей така…
Дори да е насила, но не спирай.
Потърси отвътре даже радостта,
отново заживей, но не умирай!
Отново намери една мечта…
Помоли се! В себе си повярвай!
И знай, че в теб живее любовта-
тя винаги в сърцето се спотайва.
И просто събуди я – на шега…
Погледни се смело някъде отвътре!
Там ще видиш цял един света…
Там празнувай всяко ново утро!
Десислава Церовска
/Звездà Христòва/