Чудното елече
Далече, далече живеело Мече
със козинка мека и чипо носле,
ушила му мама Мецанка елече –
подарък за нейното скъпо дете!
Елечето имало сила голяма
и пазело в буря, във дъжд и във сняг,
защото със обич го правила мама –
от заран да топли – до мръкнало чак…
Растяло щастливо Меченцето мило,
дошивала мама със цветни конци
елечето старо, но много любимо,
удобната дрешка от детските дни.
В гората зелена изтекли години,
превърнал се Мечо във татко Мецан,
мечета си имал – добри и красиви,
за свойто елече пораснал голям…
Настъпила бяла и ледена зима –
тъй страшна и люта светът не видял –
животните горски – по двама и трима
замръзвали тихо в студена печал…
И нямало нищо – да стопли гората,
а още далече била пролетта
поглеждали плахо навънка децата –
засипвал следите красиво снега….
Тогава се сетил Мецанчо внезапно
за своето скъпо елече в нощта,
извадил го бързо – и станало чудо –
наметнал със него добрата гора!
……………………………………………….
Сърцето на мама в елечето било
и всеки със него се стоплил така –
че мама обича за цяла Вселена
и нищо не струва да стопли света!!!
Теодора Вълева