Усмихвал ли си се, когато ти се плаче?
Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи?
Летял ли си, когато душата ти със мъка крачи?
И пял ли си… когато много те боли?
Дарявал ли си любов, когато нищо нямаш?
Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви?
Излизал ли си, когато си в бездънна яма?
И вървял ли си.. когато няма път дори?
Предаван ли си от човек, когото си обичал?
А лъган сляпо, когато истината търсиш ти?
А със злоба бил ли си ти някога събличан?
Тогава само ще ме разбереш! Не и преди!
Паула Петрова