– Такава пленителна есен! Топла, златиста, гальовна… Не си бройте пилците, нито парите, нито приятелите, нито годините. Бройте щедрите, подарени мигове, бройте радостите, които сме имали или ще имаме – кой знае, най-вероятно все сме пропуснали някоя. Есента никога не е тъжна, въпреки, че с една ръка държи лятото, а с другата зимата. Точно като нас – в едната си ръка стискаме надеждата, а с другата вярата, защото всеки чака своето чудо. Или тръгва насреща му. В такава прекрасна, в такава ВИП есен всичко може да се случи. Най-малкото едно чудо.
Рая Видинска