Познавате ли хора, които стоплят душата ви всеки път, когато ги срещнете? Наричам ги хора – слънца. Сияйни присъствия – благи като сутрешни лъчи, категорични като обедно слънце и романтично искрени като младежко обяснение в любов по залез.Те са хората, с които само докато говорим разтапят ледовете, сковали някои от желанията ни и потичат студени и свободни реки, а ние си тръгваме по-леки и вдъхновени като поточе.
Срещите с хора – слънца оставят отпечатък – от онзи хубавия загар на кожата, който повишава самочувствието ни лете, помага ни да сияем и да се чувстваме щастливи в кожата си. Сякаш думите, които сме чули от тях са попили в нас като сияещи истини и са ни наситили с увереност и спокойствие.
С хората слънца е лесно да разсъблечем душата си и да останем доволни себе си. Те топлят без да парят и знаят кога да залязат, за да ни оставят в хладината на други пространства и хора.
Емилия Илиева