И винаги, в копнеж по незавършеност,
решаваме да променим нещата.
От утре ще сме вече с друга същност.
По-истинска. По-бяла. По-крилата…
От утре ще сме строго на диета,
и даже ще я спазваме редовно.
Сериозно ще се грижим за сърцето си.
Ще вярваме. От утре. Безусловно.
Ще звъннем на един сърдит приятел –
но не сега… Сега е просто днес.
Нормално е – на думи сме богати,
и много бедни – на любов и чест…
Животът се оказва много кратък,
а после много дълга е смъртта.
От утре продължаваме нататък.
В поредни мигове… Към вечността.
Мира Дойчинова – irini