Живее ми се този живот…
Някак не искам много да бързам…
Някак забавям лудешкия бяг…
Поуморена съм… Дишам, въздишам…
А косите ми вече са в сняг…
Бавно присядам, оглеждам наоколо…
Искам да видя и вътре във мен…
И да се гмурна в спомени много…
И да прехвърля ден подир ден…
Бавно живея, а беше различно…
Там – в младостта си бързах, летях…
Исках да грабя със шепи от всичко…
Исках да имам, градях и градях…
Ето ме вече, навлизам във зима…
С бели коси, но със млада Душа…
Още във мене силички има…
Още очите ми виждат Света…
Още се радвам на цъфнало цвете…
Още прегръщам със много Любов…
Още сънувам нощем конете…
И го живея… този Живот…
Поуморена, но жадна за още…
Тя – възрастта ми е опит събран…
Виж във очите ми, погледа свети…
И ми е рано… да й се предам..!
Елка Бърдарова