Някога, преди много години, един беден човек намерил древен ръкопис, в който имало само едно изречение:
„Онзи, който намери на брега на морето горещ камък, той ще получи всичко, което иска от живота, и ще сбъдне всички свои мечти.“
Човекът нямал какво да губи и решил да опита късмета си. Отправил се към морския бряг, за да търси горещ камък. Ходел той, обикалял, вадел камък след камък, но всички били студени и той ги хвърлял обратно в морето.
Така минали седмици, месеци, години…
Човекът продължавал да търси. И един ден, докато отново стоял на брега, докоснал нещо топло. Вдигнал ръка и видял, че държи камък. Горещ камък. В този момент, по навик, без да се замислил, той го хвърлил обратно в морето.
И така, от онези древни времена, човек ден и нощ търси. Търси щастието, любовта, късмета, успеха… И ги намира, дори ги държи в ръцете си. А след това ги захвърля. Дали защото е спрял да забелязва истинските неща около себе си? Или защото е свикнал да търси, но не е усвоил намерението да намира…
притча