Един моряк получавал писма от жена, която никога не бил виждал. Тя се казвала Роуз. Те си кореспондирали 3 години. Четейки писмата ѝ и отговаряйки ѝ, той разбрал, че вече не може да живее без нейните писма. Те се влюбили един в друг, без да осъзнават. Когато службата му свършила, си уговорили среща на Централна гара в пет часа вечерта. Тя написала, че ще има червена роза в бутониера. Морякът си помислил: никога не бил виждал снимка на Роуз. Той не знаел на колко години е тя, не знаел дали е грозна или красива, пълничка или слаба. Той отишъл на гарата и когато часовникът ударил пет, тя се появила. Жена с червена роза в бутониера. Тя била около шестдесет. Морякът можел да се обърне и да се отдалечи, но не го направил. Тази жена му пишела през цялото време, докато бил в морето, изпращала подаръци за Коледа, подкрепяла го. Тя не заслужавала такова отношение. И той се приближил до нея, протегнал ръка и се представил. А жената му казала, че греши. Че Роуз стои зад него. Той се обърнал и я видял. Тя била на същата възраст като него, мила и очарователна. Възрастната дама му обяснила, че Роуз я е помолила да сложи цветето в бутониера си. Ако морякът се беше обърнал и се беше отдалечил, всичко щяло да свърши. Но ако се приближи до тази възрастна дама, тя щяла да му покаже истинската Роуз и щяла да каже цялата истина.
Сляпо доверие …
