„Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците.
Състезанието започнало. Никой от тълпата не вярвал, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например:
“О, пътят е толкoва труден!!! Те никога няма да достигнат върха.“ Или пък: “Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!“
Малките слабички жабчета започнали да се уморяват. Едно по едно …
Тълпата продължавала да крещи: “Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!“ Все повече жабчета се уморявали и се отказвали.
Само едно продължавало нагоре с много усилия, но и видимо упорство. На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата.
С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички останали се насъбрали около него, за да разберат тайната на успеха му. А тя било, че е глухо.
Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите мечти.
Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията Ви!“