Античният свят е запазил една легенда, една чудна приказка за Божура – цветето на дълголетието и доброто здраве.
Много, много отдавна при древногръцкия бог на лечебното изкуство, Асклепий, постъпил като ученик един способен юноша, който се казвал Божур. Нему била поверена отговорната задача да лекува боговете на Олимп.
Един ден в небесното царство дошъл мрачният Плутон, който бил ранен при тежка битка с Херакъл в опита си да защити портите на Царството на мъртвите. Дълбока била раната в рамото му и той силно кървял. Божур започнал да лекува Плутон, влагайки цялото си умение, неземното си състрадание и любов, въпреки че неговият пациент бил Владетелят на смъртта и господар на подземния свят.
Станало чудо! Смъртоносната рана била излекувана, благодарение на Божур. Асклепий разбрал, че ученикът му отдавна го е надминал. Завист обзела душата му и зли мисли го обсебили. Той решил да погуби младия лечител, като използва отровата на змия.
Мълвата за това грозно деяние достигнала до обиталището на Плутон, той отново се върнал на Олимп, събрал братята и сестрите си и цялата постъпка на Асклепий била разкрита. Тогава Боговете решили да въплътят душата на младия лечител в цвете. Така се родил чудният Божур, който радва сърцата и душите ни, и ни лекува и до днес.
В Гърция божурът е символ на дълголетието. Името на цветето е образувано от гръцката дума „paionios” – лечебен, изцелителен. В древността хората са вярвали, че корените на цветето имат чудотворни свойства и са способни да прогонят злите духове, да излекуват болестите на душата и да успокоят страховете. За тази цел парченца от корените се нанизвали като мъниста и се носели около шията.
Китайците също имат множество легенди и приказки за това красиво цвете. Една от тях разказва, че съществувал навремето невероятно способен градинар, който съумял да създаде изключително красив сорт божури.
Естествено и тук се намерил зъл човек, който искал да развали всичко. Най-лошото – бил принц. Своенравният и разглезен владетел със злоба и злорада усмивка изпотъпкал цялата красива градина, която градинарят бил сътворил. Бедният човечец със сълзи на очите наблюдавал как цялата приказна хубост и труда му биват унищожавани. Гледайки от небесата, феята на Цветята не могла да се примири с това вероломство. Слязла тя на земята и само с един жест възстановила цялата красива градина, като дори добавила нови сортове прелестни божури, невиждани до него момент.
Злият принц бил обзет от дива ярост и се разпоредил да затворят бедния градинар и да го хвърлят в тъмница, където да прекара часовете, оставащи до екзекуцията му, а на слугите било заповядано отново да съсипят градината. Подчинените тръгнали да изпълняват заръката на злия си господар, но в момента, в който посегнали към цветята, те изведнъж се превърнали в красиви девойки в чудни одежди. Вдигнали ръцете си те и се завъртели, широките им ръкави се разперили и понеже момичетата били безчет, образувала се вихрушка, която понесла и отвяла злия принц високо в небето. След секунди той паднал на земята и намерил смъртта си. Възхитената публика начаса освободила градинаря, който живял дълги години и радвал хората с изкуството и уменията си.
В Китай божурът е символ на богатство, знатност и благополучие. Подарява се като знак на добри чувства и пожелания.
съществува поверие, че ако човек се сдобие с богатство и власт, то той задължително трябва да засее в градината си божури.