Има хора, за чийто живот си заслужава да се разкаже, защото чрез споделения им опит и преживявания разбираме за какво си струва да се бориш – за живота, за любовта и за дивата природа.
Сред тези хора е и изумителната Дафни Шелдрик, чиято история можете да прочетете в книгата „Любовта ми Африка“ (изд. „Вакон“, 2013 г.)
Дафни е родена и израснала в Кения. Семейството й се премества от Великобритания в началото на XIX век, заселвайки се в едни напълно диви земи, където всеки ден е борба за оцеляване. Така Дафни още от малка се научава да живее в хармония с дивата природа, посвещавайки впоследствие целия си живот на непрестанна борба и грижа за осиротели африкански животни, сред които зебри, носорогчета, птици, антилопи и др. Дафни първа в света постига успех в отглеждането на новородени слончета в изкуствени условия, а сред най-големите й заслуги са основаването на световноизвестния Тръст за диви животни „Дейвид Шелдрик“, както и на сиропиталището за диви животни в националния парк Найроби, където тя живее и работи и днес.
Въпреки натовареното си ежедневие и многобройни задължения, Дафни с радост отдели време, за да отговори на въпросите ни. Представяме ви интервюто с тази невероятна жена.
Дафни, на каква възраст беше най-малкото слонче, за което си се грижила до момента?
Най-малкото слонче, за което съм полагала грижи, се казваше Уенди и беше току-що родено. Дори все още имаше фетална тъкан по себе си. Уенди беше истинско предизвикателство, но успяхме да я спасим и в момента е слоница на 11-годишна възраст. Върна се в дивата природа и вече води нормален живот сред другите слонове от Национален парк Цаво. Името на Уенди означава „надежда“ на езика на местните хора от Меру, област в Кения, където я намерихме.
През всичките тези години си била свидетел на някои необичайни приятелства сред дивите животни, например между зебрата Пунда и носорогчето Сърдитка. Има ли и други такива дружби?
В момента при нас е една малка антилопа на име Джери. Тя има много приятели, тъй като е стадно животно и обича големите компании.
Сред нейните другари са африканските глигани, дивите импали, един жираф, който идва да пие вода при нас. Също една малка антилопа сираче на име Хо Хо, една птица токач, която идва при нас за дневната си доза зърна, още няколко птици, едно бебе слонче на име Алфи Хъмпърдинк и много други.
Джери дружи дори и с някои от посетителите, които идват по време на „отворения час“. Като стадно животно тя наистина обича компанията на всеки, който не е хищник и не представлява опасност за нея самата.
Какъв е този „отворен час“, за който спомена?
Всеки ден между 11 и 12 ч. имаме „отворен час“ в сиропиталището за диви животни в Национален парк Найроби, в рамките на който всеки е добре дошъл да се срещне с нашите сираци. Това е моментът и за обедното хранене на слоновете, както и за калната им баня (ако времето го позволява). С наше разрешение хората могат да видят и бебетата слончета, за които се грижим в момента, и по този начин да усетят уникалната близост с всяко едно животно.
Като момиче, отраснало в Кения, представяла ли си си някога, че един ден ще имаш толкова важна роля в опазването на дивите природни ресурси в тази страна?
Винаги съм обичала животните, както домашните, така и дивите. Израснах във ферма, където дивите животни обаче бяха част от всекидневието ни. Отглеждахме много диви сирачета като домашни животни, например мангусти джуджета, антилопи, зебри и др.
През 1948 г. брат ми зае отговорна позиция като младши помощник-управител в служба „Национални паркове“ и впоследствие се превърна в икона там. Чрез него се запознах с Бил Удли, както и с Дейвид Шелдрик.
И всъщност никога не съм си представяла, че аз самата също ще имам главна роля в опазването на дивата природа, а по-скоро, че ще подкрепям съпруга си.
Лично за теб кой е най-ценният опит, който си придобила по време на всичките години, прекарани в борба за дивата природа?
Мисля, че най-ценен опит, а и най-голяма награда за мен е успехът, който постигнахме с Тръста за диви животни „Дейвид Шелдрик“, основан в памет на съпруга ми. Също и знанията, с които допринасям за промяната в живота на всяко едно животинче. Освен това вече имам известно влияние и в политиката на тази страна, чрез което спомагам за по-доброто разбиране на начина на живот на слоновете и неговото значение, както на местно, така и на международно ниво.
Дейвид е защитавал дивата природа в парка Цаво много пламенно, как това повлия на теб обаче? Преди да се омъжиш за него, беше ли и ти толкова устремена, или искрата се запали, след като станахте неразделен екип?
Вярвам, че съм родена с искра, пламтяща винаги за Природата. Винаги съм имала специални чувства към всички животни, винаги съм обичала дивата природа и всичко, което тя съдържа. Разбира се, животът в Цаво, времето, прекарано с Дейвид, и знанията, които той ми предаде, ми повлияха дълбоко. Дейвид наистина имаше удивителен запас от информация, познаваше всяко животно, птица, растение, както и ролята и участието му в заобикалящата ни среда. Към края на живота си той изучаваше живота на насекомите и беше очарован от тях. Дейвид винаги се занимаваше с нещо. Беше удивителен човек, отдаден на всичко, което го ангажира – проучвания, борба с бракониерство, грижи за парка в Цаво и още много други дейности.
Дафни, може ли един личен въпрос. Връзката между теб и съпруга ти, Дейвид Шелдрик, е била много силна, в книгата си винаги казваш, че той е бил твоята „сродна душа“. Вярваш ли, че всеки от нас има своя „сродна душа“?
Мога само да се надявам на това, както и че всеки ще намери своята „сродна душа“ в някакъв момент от живота си. Това е човек, към когото изпитваш наистина силна и дълбока любов, с когото се чувстваш завършен и с когото искаш да споделиш всеки следващ миг. Този човек внася в живота ти нещо повече от щастие.
Много ти благодаря за искреността, Дафни. Би ли искала накрая да споделиш нещо с българските си читатели?
Бих искала да им кажа, че всички ние като хора трябва да се грижим, да защитаваме, но и същевременно да се наслаждаваме на природата около нас. Когато живееш близо до природата, никога не си самотен или отегчен, защото си обграден от красота. Само трябва да отворим очите си и да я видим, да се ръководим от нея. Ако успеем да го направим, това внася в живота ни магия и пази душите ни чисти.
В своята книга „Любовта ми Африка” (изд. „Вакон“, 2013 г.) Дафни Шелдрик ни представя една Африка, към която читателят не би могъл да изпита друго освен любов. А във филма „Дивачета 3D“ (Born to be wild, 2011) тази любов добива видими измерения, пренасяйки ни в парка Найроби и в джунглите на Борнео заедно с Дафни Шелдрик и д-р Бирюте Мари Галдикас, две истински феи орисници за дивите животни.
През 2001 г. Дафни Шелдрик е удостоена с кенийския „Орден на горящото копие“, през 2002 г. получава наградата на Би Би Си „За заслуги“, а през 2006 г. става дама командор на Ордена на Британската империя. Това е първото рицарско звание в Кения от 1963 г., когато страната получава независимост.
Източник: https://rozali.com