
Харесвам хората скъперници на укори и щедри на ласки. Които се смеят заразително на сцена от филм или плачат на песен. Които не се срамуват от недостатъците си. С които е лесно да говориш за всичко. Покрай тях се успокояваш, притихваш, и ти става толкова леко на душата, че ти се иска да прегърнеш целия свят. Хора, които не те засипват със съвети, но те впечатляват с пример. На които можеш да повериш болките си, но и радостите си, и да знаеш, че си в безопасност. Не знам. Може би са ангели. Или почти.
Рая Видинска