Светът е красив, ако в теб има от всички цветове. И от всички сезони. Светът не е навън. Той е вътре. И там е ясно и слънчево. Но и вали. И гръмотевици има. И бури се вият. И в това му е тръпката на този живот. Да те изненадва. Да те провокира. Да те приютява. И да те гони понякога. За да видиш себе си във всички свои отражения. Да видиш сянката си. Без да се страхуваш. И да се помириш с нея. Да намериш светлия лъч дори и през тъмни облаци. Да се загубиш в мъглата, да паднеш, да си ожулиш коленете и да станеш след това. И с чест да си носиш белезите. Да не се срамуваш от сълзите си. Нито от грешките си. Да спреш да търсиш щастието или нещастието отвън. Вътре са! В теб са и изгревите, и залезите. И приливите, и отливите. И слънцето, и луната. Живей ги! Твои са!AntOurAge