– Няма нищо по-добро от доброто възпитание. Но и нищо по-опасно. Когато не можеш да кажеш на негодника, че е негодник, защото си добре възпитан. Когато те пререждат на опашката. Когато простакът ти се присмива или още по-лошо- когато те управлява. Когато те манипулират. Когато знаеш, че те лъжат, а ти се правиш, че вярваш. Когато мълчаливо се съгласяваш тогава, когато ти идва да крещиш. Когато непрекъснато правиш компромиси. Когато се надяваш, че времето ще покаже кой какво, къде, кога, но времето просто минава. Когато си стегнат в менгемето на собственото си възпитание с горчивина разбираш, че през повечето време си губещ. И все пак доброто възпитание е като короната – не всеки я носи, но който я носи – личи.
Рая Видинска