– Можеш да спреш цигарите. Да спреш да ходиш на работа. Да се събираш в неделя с приятели. Да мечтаеш можеш да спреш. Но никога няма да спреш да обичаш децата си. С радост им даваш сърцето си и само си мислиш, че душата поне си е само твоя, но грешиш. Тя ще ги следва навсякъде, независимо къде са, независимо с кого са, по- вярна от куче, по-крехка от крило на пеперуда, по желязна от стомана. Знаеш, че те не ти принадлежат. И въпреки това са подарък. Но ти, ти им принадлежиш, изцяло, докрай, и след това.
Рая Видинска