За да облечем нови дрехи трябва да свалим старите.
С всичко е така.
Сваляме старите мисли, които тежат като раница с камъни, сваляме страховете си, обидите, нещата, с които не се гордеем, сваляме неверието, глупостите, които са ни стрували скъпо и прескъпо, лъжите, гнева, сваляме докато ни олекне – като нов живот, като феникс, като прераждане.
И това, което остане, сме ние – все по-далече от злото, все по-близо до Бог.
Рая Видинска
С пожелание за хубав следобед!