Винаги съм се изумявал от хора, които питат за какво е всичко това, къде е смисъла, защо живеем?Мили мои, живеем за чаша горещ чай след слана.
Живеем за прегръдката на любим човек в момент на копнеж.
Живеем, за да танцуваме на брега на океана под звездното небе.
Живеем за Музиката, която те кара да настръхваш.
Заради смях до сълзи.
В името на безгрижните снежинки.
За пърхащите коси на морския вятър.
В името на живописите, които оживяват върху платна.
В името на спокойния и дълбок сън.
Заради дъждовните капки удрящи лицето.
В името на лъчите на сутрешното слънце.
В името на приятната умора от направеното. И за милион други неща, които нямаше да съществуват, ако не живеем.
Но ние живеем.
А животът е най-красивото нещо, което можеше да ни се случи…
Андрей Веретенников