Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна.
Той се обърнал към дъщеря си със строг тон : Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш подарък, в кутията трябва да има нещо?
Сълзички напълнили детските очи : Но, татко, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни. Всички са за теб.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка. Не след дълго момиченцето починало при катастрофа.
Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си и дълги години всеки път, когато бил отчаян, отварял кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му.
Всеки от нас притежава по една златна кутия с целувки, подарена му от децата,семейството и приятелите му. На този свят няма по-ценна собственост от нея.
Из „Скритият дар“, Джериес Авад