Хората искат да са щастливи, но всяка сутрин се събуждат ядосани на живота, ядосани на светлината, която влиза през прозореца, ядосани, че нов ден започва там, където трябва да започнат всичко отначало…
Хората искат да са щастливи, но носят тъмни дрехи, ходят с наведени глави, поздравяват тъжни и полуусти, броят пукнатините в асфалта и дупките на пътя…
Хората искат да са щастливи, но идват на работа тъжни и стресирани, бързо съдят колегите и обвиняват шефовете си за всичко, което ги прави нещастни…
Хората искат да са щастливи, но се прибират у дома притиснати от стреса на работа, който не се колебаят да разпространяват и по домовете си…
Хората искат да са щастливи, но израстването на детето се превръща в тежест, а желанието му за игра, в добавен стрес.
Хората искат да са щастливи, но са залепени за телевизора по новините, ужасени от реклами и ядосани на политически предавания…
Хората искат да са щастливи, но покриват нощното небе с непрозрачни щори, когато си лягат тревожно разбъркват мислите на деня и за безсънието обвиняват живота…
Хората искат да са щастливи, но мълчанието или размишлението им се струва загуба на време, молитвата наивност, а мълчанието трудно се понася…
Хората искат да са щастливи, но нямат време за себе си..
Хората искат да са щастливи, но нямат време за това…
Хората нямат време да открият, че щастието е в тях, в сутрешното небе, в усмивката, с която посрещат хората, в очите на колегите, в детската игра, в тишината на къщата, в звездите на небето и в молитвата преди лягане…
Боже, накарай хората да се научат да бъдат щастливи! 
Христосом Филипянеску