Два странстващи ангела замръкнали зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил…
– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат… – отвърнал старият.
На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си – за да си отпочинат по-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва в плявата.
Младият ангел попитал стария:
– Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?
– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина – замазах пукнатината – за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата…