Един баща имал четирима сина. Той искал да им предаде мъдростта, натрупания през годините си опит и най-вече да ги научи да не съдят прибързано за нещата от живота.
Когато момчетата пораснали, баща им решил да им даде един урок. Изпратил всеки от тях в различен сезон да наблюдава едно крушово дърво, което се намирало далече от дома им.
Когато всички момчета изпълнили своята задача и се завърнали обратно вкъщи, баща им ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.
Най-големият син бил при крушовото дърво през зимата. Той споделил, че то изглеждало ужасно. Било разкривено, приличало на изсъхнало, а клоните му били сковани от лед и сняг…
Вторият син отишъл през пролетта. Той не бил съгласен с брат си и казал, че дървото е било свежо и зелено, току-що разлистено, преливащо от живот и изглеждало пълно с обещания…
На третия брат се паднало да посети дървото през лятото. Той разказал на всички, че дръвчето било отрупано с цвят и излъчвало сладък аромат. Бил очарован от гледката и си помислил, че не е виждал по-красиво нещо през живота си…
Най-малкият брат бил при дървото през есента. Той обяснил, че и тримата му братя грешат. Заявил, че дървото било напълно узряло и започвало вече да повяхва. А навред около него се излъчвало непознато за сетивата му удовлетворение…
Тогава бащата с усмивка им обяснил, че всички до един имат право, защото всеки от тях е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. А после ги посъветвал, никога вече да не съдят за дърво или за човек само по един от неговите сезони. Обяснил им, че удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само накрая, когато са преминали всичките сезони.
Казал им, че ако се сметнат за победени през зимата, може да загубят обещанието на пролетта, да не видят очарованието на лятото и да не усетят удовлетворението на есента.
Защото: Само този, който постоянства, дочаква по-добро утро!