Приказка за снега

Високо, високо в планината, живееше малка снежинка на име Ледора.Тя беше една от многото снежинки, които се носеха от облаците, чакайки своя момент да полетят към земята. Но Ледора беше различна. Тя мечтаеше да направи нещо специално – да донесе радост на света долу на земята.

Една студена зимна нощ Ледора усети, че е време. Заедно с милиони свои сестри тя полетя надолу, танцувайки в нощния въздух. Когато стигна до земята, се озова в малко село. Там всичко беше тихо, а къщите бяха покрити с тънък слой сняг, който искри като диаманти под светлината на луната.

На сутринта децата в селото се събудиха с възглас на радост. Цялата земя беше покрита с пухкав, бял сняг. Те излязоха навън, тичаха, хвърляха снежни топки и правеха снежни човеци. Ледора се скри в един от снежните човеци и се почувства горда, че е част от тази магия.

Но снежинките знаеха, че животът им е кратък. Когато слънцето започне да затопля въздуха, Ледора усети, че се превръща във вода. Вместо да се натъжи, тя си спомни мечтата си – да донесе радост. Сега тя знаеше, че е успяла.

Ледора се превърна в малък поток, който минава през селото. Децата му махаха и тичаха край него, а той им шепнеше за приключенията си. С времето Ледора стана част от голямата река, която пътува надалеч, за да разкаже на света историята на снега и радостта, която той носи.

И така, всяка зима, когато снежинките се спускат към земята, някъде сред тях е и Ледора – вече част от кръговрата на природата, готова да разпръсква усмивки с първия сняг.

Снежинката продължи своето пътешествие с реката, която беше нейният нов дом. Тя срещна други капки вода, които разказваха своите истории. Една от тях разказала някога как е била част от океана и е танцувала с вълните, друга – как е била мъгла, която се носела над планините. Ледора слушаше с вълнение и мечтаеше за деня, когато и тя ще види още от света.

С времето Ледора се изпари, и отново се издигна в небето като част от облака. Там срещна своите стари приятели снежинките и им разказа за своите приключения.

– Ти си наистина специална, Ледора– казаха снежинките. – Всеки от нас има мисия, но ти ни показва, че дори една малка снежинка може да промени света.

И така, Ледора продължи своя кръговрат – ту като снежинка, ту като капка вода, но винаги носеше радост, живот и надежда. Тя беше вечна, каквато е и магията на природата.

Марина Караманска