Безработен кандидатствал за работа като „момче за всичко“ в много голяма компания. Мениджърът от отдел „Човешки ресурси“ го интервюирал, а после го изпитал и практически: накарал го да измие пода.
– Наемаме ви – казал му накрая той. – Кажете ми своя имейл адрес, за да ви изпратя формуляра, който трябва да попълните, преди да започнете.
– Нямам компютър, нито имейл – отговорил човекът.
– Съжалявам – поклатил глава мениджърът, – но ако нямате имейл, значи не съществувате, а щом не съществувате, значи не можете да започнете работа при нас.
Мъжът си тръгнал, останал и без капка надежда. В джоба си имал само 10 долара и не знаел къде да отиде, нито какво да прави. Решил да влезе в един супермаркет и да купи щайга с 10 кг домати. Тръгнал от врата на врата и след по-малко от два часа удвоил капитала си. Повторил обиколката три пъти и се прибрал вкъщи с 60 долара.
Мъжът разбрал, че може да изкарва така прехраната си и всеки ден започвал работа все по-рано и се прибирал все по-късно. Парите му се удвоявали и утроявали. Скоро си купил микробус, а после и камион. След време се сдобил и със собствен автопарк с товарни коли.
След пет години мъжът станал един от най-големите търговци на хранителни стоки в САЩ. Решил, че трябва да помисли за бъдещето на семейството си и да си направи застраховка „Живот“.
Обадил се на един застраховател, избрал си и вида застраховка. В края на разговора брокерът го попитал за неговия имейл.
– Нямам – отговорил търговецът.
– Нямате имейл и сте построили империя?! Представете си какъв щяхте да станете, ако имахте имейл – изумил се брокерът.
Мъжът помислил за момент и отговорил:
– Момче за всичко.
Из „Скритият дар“, Джериес Авад