Марк Катон, римски сенатор, научил гръцки на 80 години.
Сократ се научил да свири на много музикални инструменти едва на 70 години и успял да овладее това изкуство до съвършенство.
Микеланджело създава най-значимите си картини когато е на 80 години.
На 80-годишна възраст Гьоте завършва своя „Фауст“.
Немският историк Леополд Ранке завършва своята „Световна история” на 91 години.
Исак Нютон, дори на 85-годишна възраст, е зает с неуморна дейност.
Лев Толстой на 82-годишна възраст така коси полето с коса, че младите косачи не могат да се сравняват с него. На тази възраст сивобрадият автор на „Война и мир” кара кънки и велосипед, язди кон и прави клекове на един крак – над 40 пъти!
Композиторът и диригент Игор Стравински работи до 88-годишна възраст.
Поетът Беранже работи до 77-годишна възраст;
Виктор Юго – до 83;
Академик Иван Павлов – до 87;
старогръцкия драматург Софокъл – до 90 г.
Философите Диоген и Демокрит, художниците Тициан и Микеланджело проявяват творческа активност след надхвърляне на осемдесетгодишна възраст;
Бърнард Шоу работи до 94-годишна възраст…
Между другото, не толкова отдавна американски учени, заедно с европейските си колеги, обявиха сензационно откритие: оказва се, че човешкият мозък се развива не до 25-30 години, както се смяташе досега, а до 50 години. Освен това, ако човек продължава да се занимава с активна умствена дейност, тогава стареене на мозъка почти не настъпва!
За какво е всичко това?
Само за едно:
Няма такова заболяване като „старост“, а има само неправилни психологически НАГЛАСИ.
Всички най-големи бариери и пречки в живота ни са вътре в самите нас.
Разбийте ги!
Нашата душа, нашите вътрешни сили нямат възраст.
Докато сме живи, все още имаме шанс да се издигнем по-високо – да изкатерим поне още един връх по пътя на духовното си развитие.
Не чакайте по-добри времена – може да има само едно по-добро време. Нарича се „СЕГА“.
Из: Ия Алексеевна Попова