Един човек бил много вярващ. Уповавал се на Бог за всичко.
В селото, в което живеел, завалял проливен дъжд.
Придошлата река излязла от коритото си и по улиците потекли бурни води…
Хората започнали да се спасяват кой както може!
Само вярващия човек седял пред прага на къщата си и си повтарял: „Бог ще ми помогне!“
Минал неговия съсед с надуваема лодка:“ Хей, ела! Има място за теб!“
„Не, не,.. Бог ще ми помогне!“
След малко най-добрият му приятел също предложил помощта си:„Ела на моята лодка, ще се удавиш“!
„Не, не, Бог ще ми помогне!“ , повтарял човекът…
Водата покачвала нивото си, скоро къщата му останала под водата, удавил се…
Човека се озовал пред Бога!
Погледнал го недоверчиво и промълвил:“Аз вярвах в теб, а ти ме остави да се удавя!…“
Господ му отговорил: „Малко ли лодки ти изпратих…? Вие хората сте странни създания – първият път изпратих ангел, който да те спаси, но ти го отхвърли, втория път наредих на най-славния архангел да дойде за теб, но уви пак го отпрати .Ти толкова силно очакваше чудо, че не забеляза чудесата ставащи около теб. Ти вярваше в чудо толкова силно, че не забеляза шансовете и красотите в живота си.“