Прегръдка Една душичка плаче неразбрана... (Но кой ли има време за това?!) Прегръдката на татко и на мама – най-хубавото нещо на света... Една прегръдка само, а пък колко лъчи се плисват в небосвода плах, и мигом се стопяват всички болки, изтриват с гума целия ни...

Познавате ли хора, които стоплят душата ви всеки път, когато ги срещнете? Наричам ги хора – слънца. Сияйни присъствия – благи като сутрешни лъчи, категорични като обедно слънце и романтично искрени като младежко обяснение в любов по залез. Те са хората, с които само...

“Никога не протягай ръка, за да просиш любов! Подай я само, за да дадеш!” Петър Дънов

Защо боли тялото? Не е от солта. Не е от брашното. Не е от захарта. Не е от храната. Не е от глутенът. А от твоите емоции. От твоите решения. Боли, защото още не си се научил да се забавляваш, защото трупаш стара омраза и гняв. Боли, защото отказваш да развиеш...

"И всеки ден, светът ще те дърпа за ръката, крещейки: "Това е важно! И това е важно! И това е важно! Ти трябва да се тревожиш за това! И това! И това! " И всеки ден, вие сте тези, които трябва да решат дали да си дръпнете ръката назад, да я поставите на сърцето си и...

Хората искат да са щастливи, но всяка сутрин се събуждат ядосани на живота, ядосани на светлината, която влиза през прозореца, ядосани, че нов ден започва там, където трябва да започнат всичко отначало... Хората искат да са щастливи, но носят тъмни дрехи, ходят с...

"Бъдете щастливи, Вашето щастие има значение, Вашите чувства имат значение, Вашият живот има значение, Вие имате значение. Вие сте специални и уникални. Никога не забравяй това! " - Игор...

Пролетна приказка Тих ветрец повя и рече: — Ясна пролет иде вече! Чу го ранното кокиче — мило белокрило птиче, щом го чу — и кукуряка разцъфтя из храсталака. Чу го още минзухара и зашепна на овчаря: — Иде пролет разцъфтяла, посрещни я ти с кавала! И по пъстрите баири...

Очевидно И да се смеем, и да плачем – живеенето е за малко. За малко само нещо значим. Една черта от химикалка. Приятели – дано са здрави. Деца – дано да са щастливи. Това най-много да оставим. Довиждане – и си отиваме. И нищо няма да си вземем. И нищичко не...

Ние – майките, знам, на моменти сме страшно досадни - прекаляваме с грижи, съвети, едвам се търпим. Де да можеше някак (повярвайте, тайно мечтаем) да си легнем спокойни, без тревога за вас да заспим. Да не мислим къде сте, с кого сте, защо не звъните; да ви пуснем...