Ако отдавна не си се смял, както когато беше дете, спри и надникни в себе си.
Ако отдавна не си настръхвал от нежен трепет. Ако отдавна не си затварял очи, докато опитваш любима храна. Кога за последно скочи от леглото сутринта с нетърпение да посрещнеш новия ден? Кога за последно плака от радост? Кога беше последният път, в който вдиша дълбоко аромата на любима кожа? Ако отдавна не си отделял време за любимите си занимания; ако не си стоял до малките часове на нощта, завладян от някоя идея или вълнуваща книга; ако отдавна не си въздишал по красива гледка; ако не си прегръщал; ако отдавна не си сбъдвал някоя своя мечта… Спри. Надникни в сърцето си. Забави. Чуй. А сетне действай. Подари си всичко онова, за което е прегладняло съществото ти.
Въпросите, които задава сърцето не са сложни. Щастлив ли си? Обичаш ли до без дъх? Живееш ли вдъхновен за живота? Пълна ли е душата ти със смисъл? Но отговорите на тези тъй простички въпроси изискват смелост. Смелост да променяш, да случваш, да обичаш, да прегръщаш, да сбъдваш. Смелост да живееш без остатък.
Моника Василева