от VeselinaVebo | сеп. 30, 2022 | поезия
Как ме завъртя живота, нямах време да го осъзная, промениха се нещата , от началото до края… Боже, аз една я мислех, а съвсем различна стана… Планове, мечти, стремежи….Сринаха се! Остана жива рана… Да напомня, че сме смъртни, че сме само прах в...
от VeselinaVebo | сеп. 29, 2022 | поезия
Карнавал в гората Как започна? Есента боядиса листата на брезата. После ветровете – през лятото спали – се разбудиха и надуха кавали. Те свиреха тъй весело, че листата се засмяха и заиграха. Песента на кавалите беше звънка, а дръжката на всяко листо е тънка! Листата...
от VeselinaVebo | сеп. 27, 2022 | поезия
Едва ли някой може да те спре, щом тръгнала си вече из гората с палитрата и с четката в ръце, за да рисуваш тихо по листата. Кога успяваш, само ми кажи, по всичките дървета да преминеш и смесвайки най-топлите бои, ти името си в клоните да впишеш? И как сама, без...
от VeselinaVebo | сеп. 23, 2022 | поезия
Септември е към своя край и лятото си отива.Отива си, за да го заместят падащите листенца от дърветата, шаловете – плътно увити около врата, бурният вятър и чукащите капчици дъжд по перваза на прозореца. Есента пристига пременена в многобройните нюанси на кафявото,...
от VeselinaVebo | сеп. 21, 2022 | поезия
Краят на Лятото с боси петички тича по морския бряг. Отнася ми птиците. Отнася ги всичките. Оставя ми шепа цветя. Оставя ми мидичка, забравена в джоба. Оставя ми сол от вълни. Оставя ми слънце, скрито зад облак. За дните, в които вали. Краят на Лятото, син като...
от VeselinaVebo | сеп. 20, 2022 | поезия
Усмихвай се по много и злото надживей! Във времето сурово танцувай и си пей! С музика любима и с книгата в ръка, животът ти ще има простор и широта. Мисли си позитивно за хубави неща, раздавай инстинктивно на всеки доброта! И може би тогава ще стане, знай, така че с...
