от VeselinaVebo | авг. 9, 2022 | поезия
На диета съм – отказах сълзите, злобата, тъгата, лъжите. Нямам нужда от тях, от болка, гордост и страх. Приемам: добро настроение, шепа усмивки, часове смях, малко любовно вдъхновение. Консумирам по много от тях! Странични ефекти: Отказване няма! Помага във...
от VeselinaVebo | авг. 7, 2022 | поезия
Неделята ли? Тя е време за пауза. За къпане на мисли. За рисувани на цветни хвърчила. За маргаритки. Неделята е въздишка. Чаша кафе, но със сметана. Целувка, но от бавните. Мечта, но от забравените. Рокля, но от онези, които свободно падат по тялото. Неделята е нужда....
от VeselinaVebo | авг. 6, 2022 | поезия
Август е листче от календара с моето име. Август е в топлите лъчи, събуждайки ме сутрин. Август рисува морски брегове. Събира мидички. Чертае нови хоризонти. Август е в аромата на нещо сладко, вкусно и приятно. Нещо разливащо се – като узрял плод. И в мириса на прясно...
от VeselinaVebo | авг. 1, 2022 | поезия
Не вярвам в невъзможните неща, не ме плашете с липсата на избор – денят се ражда, въпреки нощта, и в сухата пустиня бликва извор… Не вярвам в лоши хора и съдби. Не вярвам също във сърца „от камък“! Не вярвам в Ада ( Бог да ми прости! ), но...
от VeselinaVebo | юли 29, 2022 | поезия
– Здравей, откъде идваш така запъхтян? – От новото време. – Така ли? И какво ми носиш? – Тъга. – Защо тъга? Не предлагат ли друго? – Не предлагат. Всичко друго липсва. – Но нали идваш от новото време. Там би трябвало да има...
от VeselinaVebo | юли 21, 2022 | поезия
Добрите хора лесно се познават. Те не подскачат, често си мълчат. Когато ги обидят, просто стават и си отиват за пореден път. Добрите хора могат да прощават, Не само с думи, но и със сърце. Каквото имат, винаги раздават. И слушат те с наивност на дете. Добрите хора...
