Краят на Лятото с боси петички
тича по морския бряг.
Отнася ми птиците. Отнася ги всичките.
Оставя ми шепа цветя.
Оставя ми мидичка, забравена в джоба.
Оставя ми сол от вълни.
Оставя ми слънце, скрито зад облак.
За дните, в които вали.
Краят на Лятото, син като детство,
се стапя по-тънък от дим.
Но по следите му – стъпчици Есен
с оранжеви дълги коси.
И аз между тях прекосявам съдбата си.
По-тиха от листопад.
До лятната мидичка си скривам и кестенче.
И мъничко топлина.
Caribiana