Здравей, не се познаваме! Приятно ми е, аз съм Пролет! Ще дойда скоро, веднага щом Малък Сечко – този глупчо ненагледен, си тръгне обиден. Но още е рано, още звездите треперят, сгушени до пушещите комини. Врабчетата търсят трохи, хората – щастие. И снегът се дипли по клоните, като приказка. Още владее студът в сърцата. Искаш ли да го пропъдя, водейки със себе си слънцето? Отдавна се знаем с него, ще го повикам. То, скъпоценното, стои на кръстопът, където се срещат очакването и надеждата за хубаво. Сприятелите ли се, ще забравиш тъмнината. И зимата ще забравиш, гарантирам ти. Какво дочувам? От столетника Вятър ли те е страх? Белокос е този стар мърморко и носи промяна, но промяната не е страшна, когато повярваш, че всичко се случва за твое добро. А доброто винаги си проправя път. Също, както и късметът човешки.
В тази последна февруарска нощ разплитам кълбото на живота и късам бял и червен конец за теб. Да, точно за теб, непозната. Белият е майчиното мляко и мъдростта, червеният – кръвта и радостта. Пресуквам ги усърдно, наричайки да те стигат благини и здраве до сетния ти ден. Вместо синьо мънисто, ще сложа парченце от душата си. Пази го като красив спомен! Усуквам нишките все наляво, както повелява традицията, мартеничка ти правя. Ще ти я вържа преди да се спусне нежност по миглите на утрото, преди очи да отвориш. Пулса ти ще усетя и ще си тръгна.
Знаеш ли, някога с мартенички са украсявали сватбените китки и котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден? Че и еньовите билки са връзвали хората с червен и бял конец –плодородие да повикат. Носи я и ти, непозната, докато видиш сянка на щъркел в небето! Може би ще се случи на Благовец, може би ще ме видиш в младата трева и в пъпките на овошките и ще се усмихваш на нещо си свое… Може би ще посегнеш да я сложиш под камък. Не бързай! Ще ти издам една тайна: под цъфналите вишни любовта се преражда. Непременно си я закачи сред вишнов цвят! Имаш ли любов, значи тя ще се усили. Нямаш ли си, ще те споходи. Ти само вярвай!
Ивелина Радионова