Изпращам ти една идея нежност,

и две прегръдки, скрили топлина.

Квартет щурци, свирукащи небрежно,

и много, адски много тишина…

По вятъра ги пращам. Не затваряй

прозореца си нощем и за миг.

Дори и уморено да догаря

от прежни грижи – лунния светлик…

Изпращам ти с въздушната си поща

парче надежда за прекрасен ден.

И сънища в самотните ти нощи,

в които да сънуваш само мен…

И още нещо трябва да добавя –

закрила и късмет в незнаен час:

Изпращам ти любов, за да те пази,

тъй както бих опазила те аз.

Мира Дойчинова